“Луна 9 е един от последните триумфи на космическата програма на

“Луна 9 ” е един от последните триумфи на космическата програма на Съюз на съветските социалистически републики преди “Аполо ”, защото единствено четири месеца по-късно на Луната каца американската спускаема задача “Сървеър 1 ”. Това маркира момента, в който Щатите стартират да изпреварват Съветския съюз. По-нататък историята е ясна – петте безпилотни кацания на програмата “Сървеър ” и петте орбитална апарата от програмата “Лунар Орбитър ” проправят пътя към “Аполо 11 ” и първото стъпване на човешки крайник на Луната.

Но никой не може да отнеме достижението на Съюз на съветските социалистически републики – те първи реализират безпилотното кацане на естествения ни сателит, а единствено по себе си това е извънреден инженерен героизъм. Макар че през 1959 година “Луна 2 ” се разрушава в лунната повърхнина, а “Луна 3 ” прави окололунна обиколка и изпраща първите фотоси на противоположната страна на Луната, мекото кацане е компликация от напълно друг порядък. То изисква точност, способ за закъснение на галактическия уред и предпазването му от увреждане при съприкосновението с повърхността.

И това касае единствено техническите трудности. Към средата на 60-те години към момента не се е знаело сигурно дали повърхността на Луната е задоволително твърда. Някои учени са изказали съмнение, че в резултат на метеороидните удари през милиардите години пясъкът е станал толкоз бездънен, че всеки галактически уред би потопен. Чели ли сте романа на Артър Кларк “Лунен прахуляк ”? Ако не – има го наличен и в интернет.

Затова някои руски учени са предложили да се проектира луноплав вместо луноход. Легендите описват, че точка на разногласието е поставил самият основен конструктор Сергей Корольов, който отсякъл: “Луната да се смята за твърда ”.

Що се отнася до софтуерното решение за спускането, ето какво е то: На височина от към 8 300 километра над Луната автоматизираната станция се завърта и преориентира по този начин, че моторите да сочат към повърхността. Прекратява се околоосното въртене. Когато радарният висотомер означи, че станцията е на височина 25 километра, се подават команди за запалване на спирачните мотори и за надуване на специфични омекотяващи въздушни възглавници. На височина от 250 метра се изключва основният спирачен мотор и остават да работят четири по-малки двигателчета. На височина от 5 метра специфичен датчик допира земята и подава команда за цялостно прекъсване на моторите. Капсулата с научната инсталация се изхвърля и въздушните възглавници омекотяват конфликта с повърхността. След няколко подскока “Луна 9 ” се застопорява.

Всичко минава сполучливо и пет минути след кацането към Земята са излъчени първите радиосигнали.

И подсещам може би най-любопитния факт от цялата задача: за разлика от експедицията “Аполо 11 ” и стъпките на Нийл Армстронг и Олдрин, които се демонстрират в действително време по малкия екран, СССР не разгласява незабавно фотосите от “Луна 9 ”. Това довежда до подозрения измежду някои скептици, че руското кацане на Луната може да не е същинско. Преди кацането на “Луна 9 ” експертите на Съюз на съветските социалистически републики са се пробвали неколкократно да проведат меко кацане, само че безрезултатно. До 1966 година всички опити за постигане на лунната повърхнина са довеждали до разтрошаване на галактическите апарати.

По това време шеф на обсерваторията Джодрел-Бенк във Англия е Сър Бърнард Ловъл. Той и неговият екип наблюдават радиосигнала от станцията “Луна 9 ” и съумяват да открият, че с течение на времето сигналът е постоянен, след което прекъсва внезапно. Това спиране Ловъл пояснява като миг на разтрошаване в повърхността. Но изненадващо за него след няколко минути “Луна 9 ” стартира още веднъж да излъчва сигнали и обсерваторията ги записва, без откривателите да са наясно какви данни съдържат те.

Ловъл размишлява – дали тези сигнали не са сходни на сигналите от телефакс? Ако това е по този начин, те биха могли да бъдат разчетени от комерсиална машина. Обсерваторията Джодрел-Бенк обаче няма такава машина, тъй че Ловъл се обръща към медиите. Дейли Експрес неотложно изпраща факс машина към Джодрел-Бенк и сигналите са разчетени. Екипът на Ловъл след това съумява да разпечата първата фотография от повърхността на Луната.

Така изненадващо, само че факт- първата в човешката история фотография, снимана от повърхността на Луната, бива публикувана в началото от пресата на Запад и минават няколко дни преди жителите на Източния блок да я видят! По-късно Анатолий Благонравов, руски академик и посланик, упреква управлението на Джодрел-Бенк, че няма публично позволение за разпространение на фотосите.

Въпреки това остава въпросът – в случай че от Съюз на съветските социалистически републики са желали монопол над фотосите, за какво не са ги кодирали или най-малко за какво не са ги разгласили неотложно в пресата заради тяхната голяма пропагандна стойност? Този въпрос продължава да стои неотговорен и заради тази причина съществуват доста теории за “Луна 9 ” – в това число и тази, че сигналът е оставен некодиран напълно съзнателно.

Днес проучванията на Луната не престават – в орбита към нея работят три задачи на Съединени американски щати – “Лунър Риконисънс Орбитър ” и два спътника от програмата “Темис ”, една орбитална задача на Индия “Чандраян 2 ”, а на лунната повърхнина към момента действат китайските апарати “Чанг’e 3 ” и “Чанг’e 4 ” (вторият от които е откъм противоположната страна). Очакваме скоро да получим и първите резултати от възвръщаемата задача “Чанг’e 5 ”, която през декември 2020-та, след четири десетилетия и половина спиране, съумя да събере проби от скалите и грунда на Луната, след което ги достави на Земята.